Любовното опиянение се изживява най-добре в мълчание - Майн Рид
Томас Майн Рид (на британски: Thomas Mayne Reid), прочут като капитан Майн Рид или единствено Майн Рид, е британско-американски публицист от северноирландски генезис, творил през XIX век. Автор е на авантюристичен романи и други литературни творби за деца, юноши и възрастни. Действието в неговите романи се развива в Американския Запад, Мексико, Южна Африка, Хималаите и Ямайка. Той е огромен обожател на лорд Байрон.
Животът и кариерата му значително са трансатлантически – той съумява да стане един от най-четените създатели на авантюристичен романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Преведен е на доста езици през XIX и XX век. Конете, приключенията, природата и морето вдъхновявали писателя за многото му романи. Дарбата му да владее читателя се оказва толкоз мощна, че даже през днешния ден той е измежду най-популярните създатели. Макар да е съвсем пропуснат в англоезичния свят, в други страни, като Русия да вземем за пример, продължава да е четен и до през днешния ден. Томас Майн Рид също по този начин е първенец по крокет и даже написва книга за играта (Crocket, 1863).
Майн Рид е роден на 4 април 1818 година в Балирони, графство Даун, наоколо до Кейтсбридж, Северна Ирландия. По генезис обаче е шотландец – както по бащина, по този начин и по майчина линия. Баща му е презвитериански свещеник по фамилна традиция – прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя.
Като момче Майн Рид първо посещава учебно заведение в Балирони, а по-късно става възпитаник на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо учебно заведение в прилежащото село Кейтсбрийдж. На този собствен преподавател след това той посвещава романа си „ Ловци на растения “. Когато Майн Рид навършва шестнадесет години, родителите му го изпращат да се учи в Белфаст, в Кралския академични лицей, където учи 4 години и получава високи оценки по математика, антични езици, реторика и спортни дисциплини. Само към богословието не изпитва увлечение, което доста огорчава родителите му, които мечтаят да видят сина си презвитериански свещеник.
След като получава положително класическо обучение, Майн Рид се връща в Балирони, където известно време работи като частен преподавател в заможни фамилии, само че младежът се отегчава от живота в бащиния дом, превзет е от жадност за пътешествия и сантиментални завършения. Страната, в която мечтае да замине, са Съединените щати, с техните безбрежни пространства от прерии и непроходими гъсти гори, за които той чете в доста книги. Особено му се желае да поддържа връзка с дивите индиански племена в естествени условия и да половува дружно с траперите.
В търсене на завършения Майн Рид напуща Ирландия при навършване на пълноправие и се насочва с транспортен съд за Съединените щати. През януари 1840 година той идва в Ню Орлиънс – най-големият град на робовладелския Юг. Замаян от тамошния плевел живот, Майн Рид бързо изхарчва парите, които получава от татко си и се изправя пред нуждата да си търси работа. Бързо схваща, че образованието му няма да му помогне и по тази причина постъпва в една комерсиална компания, за която след това схваща, че се занимава с препродажба на „ жива стока “. Неговите отговорности се състоят в контрол над идващите партиди плебеи до санкции с бичуване. Майн Рид намира тази работа за отвратителна, напуща я и се насочва на север. През първите две години от пребиваването си в Америка младият авантюрист сменя няколко специалности: продава в магазин, в Охайо за малко става пътуващ артист, в Нашвил той даже открива лично учебно заведение, като постройката за него построява със лични средства. В Натчез, Мисисипи се среща с индиански търговци и бели трапери, като взе участие в няколко дълги търговски и ловни експедиции във вътрешността в прерията. Натрупаните богати усещания по-късно Майн Рид употребява в литературното си творчество.
След поредицата бурни прекарвания, Майн Рид отпътува през 1842 година за Питсбърг, Пенсилвания, където през есента на същата година стартира литературната си кариера, като разгласява лирика във в. Питсбърг Морнинг Кроникъл под псевдонима Пуър Сколър (Poor Scholar – Беден ученик). След няколко месеца, напролет на 1843 година се реалокира във Филаделфия и се открива там. Пише стихове и разкази, които разгласява в разнообразни издания. Във Филаделфия Майн Рид написва и първата си пиеса Мъченик на любовта, която незабавно бива сложена на сцената в един от локалните театри. По същото време – през есента на 1843 година, Майн Рид се среща с известния американски стихотворец и публицист Едгар Алън По в Тексас.
През есента на 1846 година Майн Рид се реалокира в Ню Йорк и стартира да работи в известния седмичник „ Спирит ъв дъ тайм “. Преди това той работи в „ Ню Йорк Херълд “ Нюпорт, Роуд Айлънд. По това време той стартира да употребява псевдонима Еколие (Ecolier), в допълнение към Пуър Сколар (Poor Scholar).
Войната сред Съединени американски щати и Мексико стартира напролет на 1846 година и по това време е в разгара си. На 23 ноември 1846 година Рид изоставя литературния живот и се причислява към Първи нюйоркски доброволчески пехотен полк като младши лейтенант. През януари 1847 година полкът напуща Ню Йорк с транспортен съд, който отплава за крайбрежията на Южно Мексико. Той престоява в лагера няколко седмици преди да вземе присъединяване в бойните дейности. Във войната Майн Рид се демонстрира като смел офицер, само че и като публицист. В почивките сред боевете той написа публикации, които по-късно изпраща в „ Спирит ъв дъ тайм “, където се печатат под общо заглавие „ Записки на стрелеца “ (Sketches by a Skirmisher). Рид взе участие в обсадата на Вера Крус, в борбите за Контрерас, Чурубуско и други На 13 септември 1847 година при щурма на крепостта Чапултепек той е тежко ранен в бедрото, губи схващане и остава да лежи на бойното поле. Считат го за умрял, в някои американски вестници се появява негов некролог, даже и фамилията му в Северна Ирландия получава уведомление за гибелта му. Обаче той остава жив. След изписване от болничното заведение остава за няколко месеца в Мексико, като се среща със страната и учи природата ѝ. Тези свои усещания употребява по-късно при написване на няколко свои романа. Повишен е в чин старши лейтенант за смелост в борбата. На 5 май 1848 година подава оставка и през юли 1848 година се завръща в Ню Йорк с полка си.
През май 1848 година напуща армията с чин капитан, звание, което употребява до края на живота си. Няколко месеца прекарва в Охайо, в дома на журналиста Дон Паят, предстоящ юнионистки военачалник, където написва първия от многото си романи, Живот на война (War Life, 27 юни 1849, Ню Йорк), публикуван по-късно под заглавие Стрелкова част (1850, Лондон) и отдаден на мексиканската война.
След триумфа на Стрелкова част Майн Рид намира в Англия сигурен издател за книгите си и се реалокира да живее там. Издателят Дейвид Боуг предлага на Майн Рид да напише серия авантюристичен романи за деца и писателят се съгласява. Оттогава в творчеството му се виждат две съществени посоки: романи, предопределени за възрастни и повести за деца и юноши. Теми на творбите от първото направление са основно войната, любовта и отмъщението. Главни герои на второто направление са по принцип деца, оказали се в рискови обстановки, а приключенският сюжет се развива на фона на в детайли и правдиво описания на флората и фауната на местата, където се развиват събитията, а също и нравите и обичаите на локалните поданици. За петнадесетина години под перото на Майн Рид излизат редица романи, действието на огромен брой от които се развива в Северна Америка.
През този интервал от живота си Майн Рид основава някои от най-хубавите си творби и става извънредно известен. На 15 август 1854 година се оженва за британската аристократка Елизабет Хайд, щерка на неговия издател, която е доста по-млада от него[9][10] Двамата остават дружно до гибелта на Майн Рид.
Всяка година, в навечерието на Коледа в книжарниците се появява следващата повест за деца, подписана с „ Капитан Майн Рид “. На 1 декември 1851 година излиза повестта „ Жилище в пустинята “, след нея – дилогията Момчета-ловци и Млади пътешественици. Следват: Изгнаници в гората, „ южноафриканската “ трилогия Горски момчета, Приключенията на младите стихии и Ловци на жирафи (третата книга от трилогията излиза 10 години след втората), „ хималайската “ дилогия Ловци на растения и Пълзачи по скали, „ морската “ дилогия Избягал в морето и Захвърлени в океана, както и повестите Момче-моряк (известна още и като Морското вълче), Момчета-роби, Плаване в гората, Корабокрушенци (В дебрите на Борнео) и други
Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши. Същевременно Майн Рид работи и над романи за възрастни. След Стрелкова част излиза Ловци на скалпове, който има невероятен триумф: за четиридесет години от момента на първото издание единствено във Англия са продадени повече от един милион екземпляра. Със забележителна известност се употребяват и романите Белият водач, Квартеронката, Оцеола, Ямайски марони и други Връх на творчеството му е романът Конникът без глава. Майн Рид написва общо 28 романа за възрастни.
Любовното замайване се изживява най-добре в безмълвие. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това приказва единствено за себе си и няма потребност от думи. (Квартеронката, гл.ХХV) Подло е това сърце, което може да се радва на обич, на която не е способно да отвърне! (Квартеронката, гл.ХХХ) Любовта изравнява всички разлики — тази поговорка е остаряла, колкото са остарели планините. Любовта покорява гордото сърце и учи надменния дух на състрадание, само че тя издига и облагородява. Тя не трансформира принца в селяндур, само че прави селянина принц. (Квартеронката, гл.ХLV) За кой същински влюбен класови или други разлики имат някакво значение? Любовта не е толкоз дребнава. (Конникът без глава, гл.ХХVІ) Любовта се надсмива над всички загради. (Конникът без глава, гл.ХХХ) Ревнивият влюбен не става добър брачен партньор. (Белият водач, гл.VІІІ) Вярно е, че времето и раздялата постоянно заличават любовта. Тя не може да се подхранва единствено от мемоари. Колкото и да е огромен стремежът ни към идеалното, капризната човешка душа избира действителното и позитивното. Макар че на света хубавите дами са малко — няма жена, която да е по-хубава от останалите, както няма мъж по-красив от останалите мъже. От две еднообразно хубави картини по-красива е онази, която гледаме сега. Не инцидентно влюбените се опасяват от часа на раздялата. (Оцеола, гл.ХVІІ) за другарството Всеки, чието сърце е било претрупано с тежка тъга, несъмнено знае какво облекчение може да донесе съчувствието. Приятелското състрадание успокоява и утешава. Съветите на добър приятел лекуват. (Квартеронката, гл.LІІІ) Благодарността е постоянно приятна, само че какъв брой по-приятна е, когато я четеш в очите и чуваш от устата на тези, които обичаш! (Квартеронката, гл.ХХV) По целия свят, през всички времена хубостта се е прекланяла пред смелостта и силата. (Оцеола, гл.ІІІ)